300 години до първия дворцов и парков ансамбъл в околностите на Санкт Петербург - честита годишнина, Ораниенбаум

2024 Автор: Sebastian Paterson | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-16 13:47

През август тази година ще отпразнуваме юбилейната дата - едно от предградията на Санкт Петербург - Ораниенбаум - празнува 300 години. В близост до буйните и богати ансамбли на Петродворец, Павловск, Царское село и Стрелна, Ораниенбаум често остава в сянка. Той не е толкова посетен и далеч не толкова известен. Чужденци не се водят тук, дори всички жители на Санкт Петербург не знаят за това. И напразно! Ораниенбаум е интересен не само с историята си, неговите паркове и дворци са добри със своята, а не церемониална красота, присъща само на тях. Много бих искал да се надявам, че предстоящата годишнина и новото (след години на реставрация) откриване на дворците на Ораниенбаум ще се превърнат в нов етап в прекрасната му история и ще му върнат предишната слава.

Междувременно Ораниенбаум е исторически първият от крайградските дворцови и паркови ансамбли в покрайнините на Санкт Петербург. Както времето, така и мястото на възникването му не са случайни. През 1703-1704 г. на разпръснат остров близо до остров Котлин е построена военна крепост. И важен транспортен път, свързващ новата столица с морските крепости в процес на изграждане, беше пътят, който минаваше по южното крайбрежие на Финландския залив и е известен от 17-ти век. Именно тук Петър Велики замисля своеобразна „морска фасада“на новата столица - поредица селски дворци и имения, разположени на южния крайбрежен перваз и отлично видими от морето. Тази „дворцова“верига трябваше да продължи по-нататък, покрай Нева и Ладога, удряйки чуждестранни гости, пристигащи в Санкт Петербург и по-нататък към централна Русия. Генерален инженер Б.-Х. Минич, който беше в служба на Петър, пише: „С една дума,така че от Кронщат до Ладога на река Волхов цялата площ от 220 версти беше покрита с градове, замъци, дворци, развлекателни и селски къщи, градини, паркове … …

И през 1710 г. с указ на императора е създадена специална комисия под ръководството на княз Ю. Ф. Шаховски. Цялото южно крайбрежие на залива, по специална заповед на краля, беше разделено на еднакви секции със 100 сантиметра ширина и 1000 сантиметра дължина. Всеки обект имаше достъп до морето, а същият стар път, наречен по-късно проспект Петерхоф, служи като тяхна граница от юг. Парцелите бяха предназначени за изграждането на „увеселителни дворци с красива каменна архитектура“и „увеселителни градини“. Интересното е, че на юг от проспект Петергоф, каквото и да било строителство по принцип беше забранено - останаха „запазени горски горички“за менажери и лов с условието „… Петър I взе четири заговора за себе си в Стрелна и Петерхоф, а най-близкият му приятел и колега,първият генерал-губернатор на Санкт Петербург, Негово светло величество княз Александър Данилович Меншиков - само по едно място в Стрелна и Петерхоф, но пет в Ораниенбаум. Според легендата това място е избрано от Меншиков по молба на съпругата на цар Екатерина. Тя се страхуваше за Петър, който често се връщаше от Кронщад по бурно море и се надяваше, че той ще погледне в имението при любимия си и след това ще отиде на сушата. Останалите земи по южното крайбрежие на залива са получени от роднините на краля и неговото обкръжение.че той ще погледне в имението на любимия си и след това ще отиде на сушата. Останалите земи по южното крайбрежие на залива са получени от роднините на краля и неговото обкръжение.че той ще погледне в имението на любимия си и след това ще отиде на сушата. Останалите земи по южното крайбрежие на залива са получени от роднините на краля и неговото обкръжение.

Строителството на паркове и дворци в Петерхоф обаче започва едва през 1714 г., в Стрелна - през 1716 г. Но в Ораниенбаум провинциалната резиденция на Александър Данилович е положена на 18 (29) август 1710 година. В писмо от 23 август 1711 г. Д. Аничков, който отговаря за строежа, за първи път споменава изкривеното му име „Рамбо“. Сега, "според актуализирани данни", беше решено 1711 г. да се счита за дата на основаване на Ораниенбаум. Има обаче индикации, че селище с името „Раниб“вече е в стария календар на 1710 година. Интересно е, че популярното име на града „Ранбов“или „Рамбов“дори е записано в обяснителния речник на В. И. Дал и се използва и до днес.

Разбира се, тази област е била обитавана много преди Меншиков да започне да изгражда имението си тук. През 1846 г. в околностите на града е намерено съкровище от монети от 9-10 век и в Книгата на Писанията на Вотская Пятина за 1539 г., неназовано село „Морское край морето“на тогавашния Дудоровски църковен двор на Новгородска земя се споменава. През годините на шведското владичество тук се е намирал центърът на голямата лутеранска енория Тюрис (в превод от шведски - „скъпи, любими“). Още през 1642 г. тази енория включва 62 села, църквата притежава голям парцел земя, а има и село с тогавашното име „Тюре“. Лутеранската енория, получила руското име „Тирински“, е съществувала тук и след това.

Но да се върнем към Александър Данилович. През 1711 г. на висок крайбрежен хребет започва изграждането на двуетажен дворец на Най-спокойния принц. Автори на проекта са Джовани Мария Фонтана и Готфрид Йохан Шедел, които са построили и двореца Меншиков в Санкт Петербург. Съществува предположение, че Андреас Шлютер, който тогава е живял в Германия, а по-късно е работил в Петерхоф, също е участвал в разработването на проекта на двореца. И както столичният дворец Меншиков беше най-голямата и елегантна сграда в града (Летният дворец на Петър I е много по-скромен), така и тук селският дворец на Александър Данилович, който се изграждаше тук, изобщо нямаше равни (нека припомняме ви, че строителството както на Монплазир, така и на Големия дворец в Петерхоф започва едва през 1714 г. и дори тогава те са били много по-малки както по размер, така и по богатство на декорацията).

През 1716 г. към работата се присъединява Йохан Фридрих Браунщайн, който завършва изграждането на централната сграда на двореца. По същото време бяха изградени извити крила на двореца, прилежащи към централната сграда от източната и западната страна. И през 1719 г. са издигнати павилиони за кули - изток и запад (църква). Смята се, че авторът на техния проект е Жан Батист Леблон или неговият асистент Никола Пино. Павилионите са били свързани с двореца чрез полукръгли галерии.

Чудя се откъде идва името Oranienbaum? Има няколко версии. Според най-често срещаното „Oranienbaum“в превод от немски означава „портокалово (т.е. оранжево) дърво“През лятото портокаловите и лавровите дървета, отглеждани в местни оранжерии, бяха изложени в галериите, терасите и зоните на откритите стълбища на Дворецът. Според друга версия, А. Д. Меншиков използва леко промененото име "Ораниенбург", което Петър I дава през 1703 г. на новото си имение близо до Воронеж, желаейки да угоди на своя царски покровител. Според местния историк Владимир Парахуда,„Oranienbaum“в превод от немски и холандски изобщо не означава „портокалово дърво“, а „портокалово дърво“. Според неговите изследвания още през 19 век германски и руски ревностници от древността твърдят, че княз Меншиков е взел това име от замъка, построен от принцесата на Насау-Оранж през 1683-1698 г. на границата на Саксония близо до Десау и наречен така от негов собственик в памет на нейното семейство. Уилям III Орански, крал на Англия и владетел на Холандия (1650–1702), е олицетворение на цяла Холандия по времето на Петър Велики и Петър I много обичаше тази страна по време на пътуването си до Европа и високо оцени нейното военни, дипломатически и културни традиции. В герба на княжество Оранж родовото притежание на портокалите - клони с портокали, а по-късно изображението на портокалово дърво със златни плодове на сребърен фон става гербът на Ораниенбаум.и "Оранжевото дърво". Според неговите изследвания още през 19 век германски и руски ревностници от древността твърдят, че княз Меншиков е взел това име от замъка, построен от принцесата на Насау-Оранж през 1683-1698 г. на границата на Саксония близо до Десау и наречен така от негов собственик в памет на нейното семейство. Уилям III Орански, крал на Англия и владетел на Холандия (1650–1702), е олицетворение на цяла Холандия по времето на Петър Велики и Петър I много обичаше тази страна по време на пътуването си до Европа и високо оцени нейното военни, дипломатически и културни традиции. В герба на княжество Оранж родовото притежание на портокалите - клони с портокали, а по-късно изображението на портокалово дърво със златни плодове на сребърен фон става гербът на Ораниенбаум.и "Оранжевото дърво". Според неговите изследвания още през 19 век германски и руски ревностници от древността твърдят, че княз Меншиков е взел това име от замъка, построен от принцесата на Насау-Оранж през 1683-1698 г. на границата на Саксония близо до Десау и наречен така от негов собственик в памет на нейното семейство. Уилям III Орански, крал на Англия и владетел на Холандия (1650–1702), е олицетворение на цяла Холандия по времето на Петър Велики и Петър I много обичаше тази страна по време на пътуването си до Европа и високо оцени нейното военни, дипломатически и културни традиции. В герба на княжество Оранж родовото притежание на портокалите - клони с портокали, а по-късно изображението на портокалово дърво със златни плодове на сребърен фон става гербът на Ораниенбаум. Още през 19 век германски и руски ревностници от древността твърдят, че княз Меншиков е взел това име от замъка, построен от принцесата на Насау-Оранж през 1683-1698 г. на границата на Саксония край Десау и наречен така от собственика му в памет на нейното семейство. Уилям III Орански, крал на Англия и владетел на Холандия (1650–1702), е олицетворение на цяла Холандия по времето на Петър Велики и Петър I много обичаше тази страна по време на пътуването си до Европа и високо оцени нейното военни, дипломатически и културни традиции. В герба на княжество Оранж родовото притежание на портокалите - клони с портокали, а по-късно изображението на портокалово дърво със златни плодове на сребърен фон става гербът на Ораниенбаум. Още през 19 век германски и руски ревностници от древността твърдят, че княз Меншиков е взел това име от замъка, построен от принцесата на Насау-Оранж през 1683-1698 г. на границата на Саксония край Десау и наречен така от собственика му в памет на нейното семейство. Уилям III Орански, крал на Англия и владетел на Холандия (1650–1702), е олицетворение на цяла Холандия по времето на Петър Велики и Петър I много обичаше тази страна по време на пътуването си до Европа и високо оцени нейното военни, дипломатически и културни традиции. В герба на княжество Оранж родовото притежание на портокалите - клони с портокали, а по-късно изображението на портокалово дърво със златни плодове на сребърен фон става гербът на Ораниенбаум.че това име принц Меншиков е взел от замъка, построен от принцесата на Насау-Оранж през 1683-1698 г. на границата на Саксония край Десау и наречен така от собственика му в памет на нейното семейство. Уилям III Орански, крал на Англия и владетел на Холандия (1650–1702), е олицетворение на цяла Холандия по времето на Петър Велики и Петър I много обичаше тази страна по време на пътуването си до Европа и високо оцени нейното военни, дипломатически и културни традиции. В герба на княжество Оранж родовото притежание на портокалите - клони с портокали, а по-късно изображението на портокалово дърво със златни плодове на сребърен фон става гербът на Ораниенбаум.че това име принц Меншиков е взел от замъка, построен от принцесата на Насау-Оранж през 1683-1698 г. на границата на Саксония край Десау и наречен така от собственика му в памет на нейното семейство. Уилям III Орански, крал на Англия и владетел на Холандия (1650–1702), е олицетворение на цяла Холандия по времето на Петър Велики и Петър I много обичаше тази страна по време на пътуването си до Европа и високо оцени нейното военни, дипломатически и културни традиции. В герба на княжество Оранж родовото притежание на портокалите - клони с портокали, а по-късно изображението на портокалово дърво със златни плодове на сребърен фон става гербът на Ораниенбаум.и Петър Велики се влюби в тази страна по време на пътуването си в Европа и високо оцени нейните военни, дипломатически и културни традиции. В герба на княжество Оранж родовото притежание на портокалите - клони с портокали, а по-късно изображението на портокалово дърво със златни плодове на сребърен фон става гербът на Ораниенбаум.и Петър Велики се влюби в тази страна по време на пътуването си в Европа и високо оцени нейните военни, дипломатически и културни традиции. В герба на княжество Оранж родовото притежание на портокалите - клони с портокали, а по-късно изображението на портокалово дърво със златни плодове на сребърен фон става гербът на Ораниенбаум.

През 1712 г., две години след началото на строителството на Големия дворец, пред него е положена т. Нар. Долна градина (сега възстановяването й приключва). Това беше една от първите градини в Русия, проектирана в нов модерен редовен стил. Градинарят Вицвол наблюдава градинарството със своя помощник шведът Кристофър Грац, който работи в Ораниенбаум от 1709 до 1728 година. Градината с двореца образуваше един ансамбъл. Първоначално размерите му бяха много по-големи от сега, той заемаше цялото пространство от двореца до залива: ширината по фасадата беше 530 метра, а дълбочината (до брега на залива) беше 1067 метра. Както подобава на обикновен стил, градината беше планирана съгласно законите на симетрията: по оста на двореца имаше партер от три цветни лехи със сложен геометричен модел и беше оформен от 6 срязани боскета. Кленове, липи, смърчове, дъбове, брези растяха в боскетите,а също - почит към типично руската традиция на градини от XVI-XVII век - ябълкови, черешови, горски храсти. Руските градини винаги са имали не само декоративно, но и практическо значение. От язовира, който прегради малката река Кароста (или Кароста), беше издигнат водопровод за чешма, захранващ три чешми. Интересно е, че както по-късно в Петерхоф, водата се влива във фонтаните от гравитацията. В градината имаше и 39 дървени и 4 позлатени оловни скулптури и решетки, на които стояха дървени „стружки“, боядисани с бяла боя. Решетки оградиха градинските пейки и самата градина. Интересно е, че както по-късно в Петерхоф, водата се влива във фонтаните от гравитацията. В градината имаше и 39 дървени и 4 позлатени оловни скулптури и решетки, на които стояха дървени „стружки“, боядисани с бяла боя. Решетки оградиха градинските пейки и самата градина. Интересно е, че както по-късно в Петерхоф, водата се влива във фонтаните от гравитацията. В градината имаше и 39 дървени и 4 позлатени оловни скулптури и решетки, на които стояха дървени „стружки“, боядисани с бяла боя. Решетки оградиха градинските пейки и самата градина.

Централната ос на композицията беше Морският канал, който свързваше двореца с морето. Завършваше при портите на Долната градина с „черпак“- фигурно пристанище с кея, върху което бяха построени каменен павилион и беседка. Бреговете на канала бяха облицовани с двоен ред дървета. Такъв канал е много характерна особеност на морските дворцови ансамбли по времето на Петър: Морският канал е както в Петродворец, така и в Стрелна. Според една от легендите Петър I, връщайки се от Кронщат, искал да плува до двореца на Негово спокойно височество, но поради плитката вода не можел да го направи. След това произнесе „историческа“фраза: „Въпреки че окото вижда, но зъбът не вижда!“и се върна в Кронщад за през нощта. Меншиков, застанал на терасата на двореца, наблюдаваше тези маневри през телескоп. Всички крепостни селяни бяха веднага прогонени, работата се извършваше цяла нощ и на сутринта изуменият Петър видя канал, прав като стрела,водещи от морето директно към двореца. Когато водата се излива в канала, много работници се удавят … Това обаче е само легенда, тъй като има писмо от Меншиков до Петър I от 26 май 1712 г., в което той казва: „Дадох писмо на зам. -Губернатор Корсаков, за да прокопаят канал в Ораниенбаум … … Историците са установили, че каналът е построен за около година, дължината му заедно с черпак надвишава 700 бягащи сажа, т.е. повече от километър.

Строежът на двореца и имението продължи. Към 1720 г. декорацията на церемониалните интериори е завършена. На 28 януари (8 февруари) 1725 г. обаче най-високият покровител на Меншиков умира, а на 6 (17) май 1727 г., след смъртта на съпругата на Петър Екатерина I, на трона се възкачва неговият млад внук Петър II. Времето на Меншиков е приключило. На 3 септември 1727 г. дворцовата църква е осветена в чест на Светия великомъченик и лечител Пантелеймон, в деня на чиято памет има най-важните победи на руския флот в Северната война при Гангут и Гренгам. И вече на 8 септември Най-спокойният принц беше поставен под домашен арест и скоро изпратен в изгнание. Според описа от 1728 г. имението на опозорения принц включва около петдесет сгради, включително оранжева оранжерия, каменни конюшни и други стопански постройки.

Така завърши първата глава от историята на Ораниенбаум. След падането на Меншиков цялата работа в Ораниенбаум замръзва почти две десетилетия. Но истинският разцвет на това необикновено място тепърва предстои.