Японска градина (част 2)

2024 Автор: Sebastian Paterson | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-16 13:47

Японска градина: част 1, част 2, част 3, част 4.

• Японски градински елементи
• Принципи на състава
• Пространство и време

Японски градински елементи

В японската култура градинарството е високо изкуство, което е сродно и е свързано с изкуствата на калиграфията и рисуването с мастило, рисуването и архитектурата. В центъра на японската градина има къща, от прозорците на която се вижда ясно цялата градина, което е продължение на интериора на къщата, когато вътрешното пространство на къщата хармонично се слива в пространството на градината около къщата.

В допълнение към други архитектурни структури, на мястото на японската градина обикновено се намират следните елементи:

• вода, истинска или символична;
• скали или групи камъни;
• каменен фенер;
• чайна или павилион;
• жив плет, ограда или стена, направени в характерен стил;
• мост до остров или през поток;
• каменна пътека;
• алпинеум;
• цел;
• пагода или скулптурен образ на Буда.

В японската градина всеки от изброените елементи, имащ специално символично значение, е в хармония с други елементи, което е изпълнено с дълбок философски смисъл. Китайската и японската философия твърдят, че човек може да живее живота си по-пълноценно, отваряйки се за възприемането на универсалните ритми на природата. В японската градина човек се настройва на състояние на спокойствие и спокойствие, които се постигат в процеса на медитация, практикуван в будизма. Всички елементи на японската градина, нейните звуци, цветове и структура, внимателно и внимателно комбинирани в един състав, целенасочено въздействат върху всички органи на възприятие, така че човек да поглъща тази картина на хармония не само визуално, но и с помощта на слуха, миризма и докосване.

Японска градина може да имитира обширен пейзаж в миниатюра, като изгражда изкуствени хълмове, планини и равнини, водопади, езера, пътеки и потоци. В състава на японска градина е необходимо да се вземат предвид различните гледни точки на градината и това, което ще се види от всяка от тези точки. В същото време голямо значение се придава на обекти, които се намират извън градината и съставляват нейния видим фон, например планина, хълм или групи дървета, които се използват като компоненти на живописната композиция на градината, която ви позволява визуално да разширите границите на градинското пространство. Този принцип на разглеждане на единството на пространството се нарича „нестабилен“, което може да се преведе като „зает пейзаж“.

Принципи на състава

Първият и основен принцип на Sakutei-Ki е:

„Според местоположението на парцела и в зависимост от структурата на водния пейзаж, трябва да украсите всяка част от градината с вкус, припомняйки как природата се представя, показвайки нейните характеристики.“

Следните четири принципа, които трябва да се спазват при организирането на японска градинска държава:

• „Shotoku no sansui“(„естествена планинска река“) - трябва да бъде създадена по подобие на природата;
• Kehan no shitagau (следвайте линията на брега на езерото) - трябва да се планира според топографията на обекта;
• "Suchigaite" ("неправилни цифрови стойности") - композициите трябва да са съставени от асиметрични елементи;
• „Fuzei“(„усещане за вятър“) - човек трябва да прегърне и да си представи околната среда.

За да предаде духа на японската градина, човек трябва да помни, че природата е идеалът, към който човек трябва да се стреми, когато я създава. Природата може да бъде идеализирана или символизирана, но не можете да създадете нищо, което природата никога не би могла да създаде. Например не трябва да поставяте квадратно или правоъгълно езерце или фонтан в градината, тъй като това не може да се намери в природата. Въпреки това, група камъни могат да символизират планини, езера - езера, вълнообразен модел, даден от гребла върху пясъчна градинска зона - океан.

Следвайки друг важен принцип - принципът на баланса, на японски "суми", всичко трябва да бъде пропорционално. Така че размерът на камък, камък или скала, който ще трябва да играе ролята на планина на обекта, трябва да съответства на размера на самия обект. Следователно всички компоненти за вашата градина трябва да бъдат подбрани особено внимателно, като се има предвид тяхната пропорционалност на площта, върху която ще бъде разположена градината.

Пространство и време

Какъв глупав славей!

Той приел

бамбуковата плетеница за сенчеста гора.

Takarai Kikaku (1661-1707)

Всяка японска градина има ограда, тъй като за да служи като място за уединение, градината трябва да бъде сигурно оградена от външния свят, но също така трябва да се създаде средство, чрез което да бъде възможно да се влиза и излиза от нея. Оградите и портите служат за тези цели, които са не по-малко важна част от японската градина от фенера или камъка. Японската градина е микрокосмос - отделен свят, в който няма грижи и притеснения. Оградата ни изолира от макрокосмоса - външния свят, а портата е границата, където оставяме всички наши светски грижи и след това се подготвяме да се изправим отново пред проблемите, които съществуват в големия свят.

В японските градини също е поразителна привидно "празнотата" на пространството в част от градината, която е ключов елемент от композицията на японската градина. Това празно пространство, наречено на японски „ма“, характеризира празнота, пролука, интервал, междинност, местоположение между други пространства, хора и предмети. Празното пространство "ma" едновременно определя елементите на градината, които го заобикалят, и самото се определя от околните елементи. Такова "празно" пространство е необходимо, защото без "нищо" не можете да получите "нищо". Тази концепция е в съответствие с духа на ин и йо, който е по-известен с китайските думи ин и ян.

Безусловната празнота на "ма" може да се види в къдриците на шарки върху белия пясък, заобикалящ камъните в известната скална градина в Реан-джи, които разкриват приемствеността на формата и празнотата на мястото на пространството, заемано от философската концепция на празнотата. Принципът на ма красотата може да се види и по време на известната японска чайна церемония. Прилагането на принципа „ма“може да се наблюдава при наличието на празни пространства в чайната, които отразяват художественото предпочитание към простота, сдържаност и аскетизъм на селския живот, изразено в такива традиционни японски естетически концепции като „ваби“, „саби“”И„ шибуи” ².

В процеса на създаване на японска градина взаимодействието на "wabi" и "sabi" също е ключово.

Понятието "wabi" може да се тълкува като "единствен по рода си, отделен, изключителен, самотен".

„Sabi“ определя времето или идеалното изображение и най-правилно се превежда като „патина, следа, отпечатък“. Циментовият фенер може да е единствен по рода си, но му липсва перфектен външен вид. Камъкът може да е стар и покрит с мъх, но в същото време, ако е под формата на топка, тогава ще бъде лишен от „ваби“.

На свой ред понятието „шибуи“ може да се тълкува като „усъвършенствана задръжка“. За японците понятието „шибуи“е проява на най-висшата красота. „Шибуи“може да се опише като неуловима красота, която може да бъде илюзорна за този, който се опитва да го създаде. Тази красота е естествена или съдържа естествен компонент. Шибуи е това, което привлича вниманието ни отново и отново, когато усетим, че сме пропуснали нещо. Shibui може да се отнася до предмети, маниери, човешко поведение, дрехи, храна, градини, практически всеки аспект от живота ни.

Манифестация на шибуя в природата може да бъде проектирана с любов градина, в която изкуствените обекти са хармонично съчетание на материал, дизайн, майсторство и естествена красота. Тази естествена красота може да се прояви под формата на дървета или в патината, придобита от различни предмети в градината с течение на времето. Тази плака от време може да бъде създадена случайно, или поради невнимание, или просто в процеса на стареене на този обект. Обектите, които имат нотка на време, могат да ни кажат тихо за това, което новите не могат.

¹ Превод от Арушанян З. Л.

² Стив Один, Социалният Аз в дзен и американския прагматизъм