Не стигна до жабите. Риболов на гнила рекичка

2024 Автор: Sebastian Paterson | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-16 13:47

Риболовни приказки

В един слънчев майски ден, аз и приятелят ми Вадим дойдохме на почивка в горския кордон при чичо му, ловеца Фьодор Николаевич. Той, след като научи, че аз като неговия племенник, закоравял рибар, ни покани да ловим в Rotten Creek.

- Днес трябва да стигна до парцела през реката - обясни той, - и затова сме на път. Докато съм в това, вие отидете на риболов. И на връщане ще те взема. Ако ви омръзне - напуснете, без да ме чакате.

"Но има ли риба в Rotten Creek?" - Вадим беше изненадан, - доколкото си спомням, тя никога не беше там …

Фьодор Николаевич хитро присви очи и, усмихнат, гледайки роднината си, каза:

- Не бързайте с изводите …

- Взимаме само въдици - каза Вадим, вече се обръща към мен.

- Вземете въртяща се пръчка за всеки случай - посъветва Фьодор Николаевич.

- Ще хванем ли жаби за предене? - възрази Вадим.

- Вземете, вземете … - настоя ловецът.

Взехме със себе си две въдици, въртяща се пръчка и, облечени в комарници, отидохме до Rotten Stream. Обедното слънце вече биеше и затова, щом влязохме в гората, където въздухът беше неподвижен, веднага се потопихме във ароматната, застояла задух и се изпотихме. Добре, че не отне много време.

Гнилият поток представляваше тесен канал с кални брегове, гъсто обрасли с водни растения. Само тук-там сред тях блестяха мънички водни огледала. А самата вода беше с неприятен тъмнокафяв цвят, много студена. Очевидно потокът се е захранвал от подземни извори. Двамата с Вадим мълчаливо погледнахме това мрачно, негостоприемно място. Тогава той попита:

- Чичо Фьодор, добре, къде да ловим тук? Няма къде да хвърлиш въдица.

„Търси басейни“, посъветва го чичо му и след пауза добави:

- В тях се съхранява цялата риба …

- Така да бъде … - Вадим махна с ръка, - няма какво да се направи: ако те влачат тук, трябва да опиташ.

- Опитайте, опитайте - предупреди ни Фьодор Николаевич и, пожелавайки ни успешен риболов, отиде дълбоко в гората.

Ние, след като се консултирахме, решихме да отидем в различни посоки, за да изследваме потока. Освен това Вадим категорично отказа да вземе въртяща се пръчка, както той обясни, като ненужна. Трябваше да ми го занеса. Тръгнах нагоре по течението, Вадим надолу по течението.

… Забит до глезена във вискозната гуляща кал, бавно тръгнах по течението, търсейки място, където да направя гипс То обаче така и не попадна. Накрая, когато бях напълно отчаян и тъкмо се канех да се върна, видях малко пространство чиста вода сред зелената стена на висока трева. Оказа се толкова мъничка, че лесно можете да стигнете до която и да е част по периметъра с пръчка.

Поколебах се: от една страна, струва ли си да губите време на такова безнадеждно място? От друга страна, имам ли избор?

Насадих дебела пеперуда на куката, замахнах да хвърля стръвта в средата на басейна, но не изчислих и тя потъна върху върбов храст, наведен над водата от противоположната страна. Разтърсих пръта, куката с гадфил падна от самия бряг. Плувката стърчеше неподвижно за няколко секунди, след което рязко се спусна. Веднага се закачих и извадих плотва с размер на длан. Следващият актьорски състав е друга плочка, малко по-малка. Третият отново е плотва. След това извади дузина различни по големина кацалки. Тези риби преследваха всяка стръв и буквално се хвърляха на куката. Дори когато върху него имаше само жалки остатъци от червей или пеперуда.

Изведнъж, сякаш по команда, ухапването спря … И тогава се сетих за въртенето. Отидох по-далеч, за да не падна отново върху върбовия храст и хвърлих лъжицата. Веднага щом тя се блъсна във водата, веднага почувствах рязко тръпване. Енергично закачени, рибите скочиха встрани и замръзнаха. Линията забележимо отслабна и си помислих, че плячката е паднала. Когато обаче започна да вдига отпуснатостта, рибата се отдръпна, а след това, искряща с жълто-червени перки, изскочи от водата със стръмна свещ. Беше щука килограм и половина. Лесно я изкарах на брега. Хвърлих отново лъжицата и друга щука запърха на тревата. За трети път никой не е пожелал стръвта и аз отново взех въдицата. За кратко време лових шест плотва, дузина костури и още една щука.

Междувременно небето беше покрито с оловни облаци и започна да вали неприятен ситен дъжд. Скоро дойде Вадим. Няколко минути той се взираше мълчаливо в улова ми. И като дойде при себе си, попита:

- Откъде идва всичко това?

- И от там! - отговорих, махвайки поредната плотва от куката.

- Нямам нищо … - той вдигна ръце.

Не знам защо: или изплашихме цялата риба, или дъждът ставаше все по-силен, но хапенето спря. Не дочакахме подновяването му, събрахме улова и забързахме към дома.