Какво кълве шаранът - рецепта на дядо Афанаси

2024 Автор: Sebastian Paterson | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-16 13:47

Риболовни приказки

Кой от риболовците не знае или не е чувал многобройните истории за това колко капризен е карасият и колко нестабилен е в гурме предпочитанията си. Има легенди за това. Има обаче риболовци, които познават някои от навиците на тази риба и следователно, като правило, винаги с улов. Ще ви разкажа за един такъв случай.

Преди няколко години прекарах следващата си ваканция в Карелия на Бездънното езеро. Не знам откъде идва това име, но езерото по никакъв начин не му отговаря. Простираше се на около километър и половина на дължина и по-малко от километър на ширина, освен това беше напълно плитка, никъде дълбочината не надвишаваше два метра.

Тревиста стена се простираше на няколко метра навътре от ръба на водата. В него, до чиста вода, тук-там бяха положени гати, а на две места - мостове. Дъното е много вискозно. Наистина царство за братята карасини. И всъщност в езерото бяха открити караси и според слуховете много прилични. Но ето лошият късмет: сега, през летните жеги, те не взеха никаква стръв. Това е заявено от много риболовци. Същата съдба ме сполетя. Колкото и изтънчен да бях, опитвайки различни варианти за примамки, от време на време попадах на караци с малки пръсти, които естествено пусках.

Това продължи няколко дни. Докато стопанката на къщата (моят далечен роднина) не се умори от моето безрибно ходене до езерото и тя посъветва:

- Отидете при дядо Афанаси, той мисли за нещо по този въпрос и ако можете да намерите общ език с него, той ще ви помогне, - и някак загадъчно усмихната, тя завърши: - Само не забравяйте магарича, дядо голяма пиячка …

Не си спомних лицето на дядо ми Атанасий, но знаех, че той живее от другата страна на селото. Външният ми вид явно го озадачи. След като изчака, когато кучето се успокои и спря глухо да ме лае, той с недоумение попита:

- Ти, момче, явно си изгубен.

Когато обясних целта на посещението, той издаде:

- Вие определено, зависвайки, сте се скитали на грешното място. Нямам тайни на караси.

Трябваше да прибягна до „тайното оръжие“. Едва след втория изстрел на водка, пикантни закуски на маринована краставица, дядото съветва:

- Изкопайте червеи, елате утре рано сутринта до моста до големия камък. Знаете ли къде е?

Аз кимнах.

Още преди изгрев слънце се настаних с въдица на алеята близо до голям камък и погледнах тъжно към неподвижната плувка. Само час и половина по-късно се появи дядо Афанасий. След като го поздрави, той разви своята проста въдица, сложи червей на куката и хвърли снаря буквално на половин метър от моята. След по-малко от минута последва ухапване и карасята с размер на длан караси стана първата плячка на рибаря. Той веднага хвана втория, после третия.

Вероятно, виждайки моето очевидно недоумение, дядо Афанаси попита:

- Къде изкопахте червеите?

- В оборския тор в кочината на фермата.

- Не, братко, сега в жегата тези червеи не са подходящи за караси. Трябва да търсим червеи под падналите листа. По това време карасият отнема само тях. Ще ви дам няколко парчета и тогава можете да се справите сами. С тези думи той разви влажна кърпа, която лежеше до него, и ми подаде червеи.

Няма да се крия, с треперещи ръце, засадих дарен червей на куката, хвърлих го с разбираемо вълнение. И мина добре. Така беше и през следващите дни. Съветите на дядо Атанасий се оказаха безпогрешни. Не знам колко дълго би продължило това изобилие от караси, но ваканцията свърши и с това риболовът на Долното езеро приключи.