Бърботска нощ

2024 Автор: Sebastian Paterson | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-16 13:47

Риболовни приказки

Фигура 1

Край на октомври. Стръмен северен вятър подсвиркваше през жиците, бурно размахваше дърветата в градината, караше сиво-оловни облаци по небето, от които падаха или пелети от сняг, или ледени потоци вода се втурваха надолу. С една дума, времето, както казва народната мъдрост, когато „собственикът няма да пусне кучето на двора“.

Ние обаче се придържахме към друга поговорка: „Щастието на Burbot е студено и лошо време“. Читателят разбра, че нашата компания, Олег, Александър Риков и аз, ще ловуваме за мишка. „Само си помислете, възнамерявахте ли да хванете ребрата - решава читателят, - защо е по-лесно да се лови: този хищник е всеяден и поема всичко“.

Това наистина е така, само че щяхме да уловим тази риба не „с нищо“, а изключително с джиг. Тъй като бяхме трима, решихме да използваме три различни оловни джига (виж фиг. 1). Веднага възникна въпросът: какво да сложа на куката на джига? Олег предложи да се лови само на джиг без дюза.

Риков обаче отхвърли тази идея, като каза, че според много риболовци броят на ухапванията в този случай рязко намалява. С една дума, приставката за куката е необходима, но коя точно? Демонстрирайки осъзнатост, Риков цитира пример от книга, в която авторът авторитетно твърди: „Дюза по всяко време - птичи вътрешности, живи, легнали, с мирис на риба, особено на ерш и мино, червеи, жаби“.

В отговор двамата с Олег се усмихнахме скептично: от опит знаехме, че ревницата може да поеме жива риба, червей, жаба, но е малко вероятно да хапе „птичи вътрешности“и „застояла, вкусваща риба“. Това е поредният упорит мит за риболова. Във всеки случай този хищник предпочита прясна плячка.

Затова сме подготвили два варианта за примамки: торни червеи и малки караки. Приготвихме петдесет каишки с джиги. Убедихме се отдавна: при риболов, например, с плувка или дънна въдица, тази риба поглъща куката с примамка толкова дълбоко, че често е по-лесно да отрежете каишката и да завържете нова, отколкото да страдате чрез издърпване на куката от устата на хищника.

Отидохме на риболов преди мрака. Когато стигнахме там, имаше непроницаем мрак. И въпреки че всеки от нас имаше фенерче, запали огън. И изобщо не, защото в много риболовни публикации се твърди, че ребрата като магнит привлича към огъня. Просто огън, поне някак съживява кръговата тъмнина.

По-близо до полунощ стана значително по-студено и от небето падна силна градушка. Въпреки тези метеорологични проблеми обаче започнахме да ловим. Всеки риболовец трябва да е изпитвал вълнуващото усещане за чакане на първата хапка. На практика не трябваше да чакаме това усещане.

Ще започна от себе си … Веднага щом мормишката избухна във водата, последва ухапване или по-скоро дръпване, аз моментално се закачих и след няколко мига в ръцете ми имаше около сто грама репер. Моите другари имаха същото. Burbot (и всички малки!) Бяха взети почти нон-стоп.

Впечатлението беше, че рибите, както в добре познатата реклама, просто ни чакаха. Когато ловим други риби, особено мирни, със сигурност бихме пуснали такива малки риби. Обаче мини-репетата погълнаха джига толкова дълбоко, че трябваше да го извадят заедно с вътрешностите.

За да избегна това, прибягнах до измами. Хвърли джига и, без да чака ухапване, веднага го извади от водата. Но въпреки всички трикове се получиха два резултата: или релето нямаше време да вземе стръвта и гипсът се оказа празен, или го плъзна. И тя все пак взе изключително малка промяна.

Неволно възникна въпросът: къде са по-големите бърботи? Защо не вземат? Или сме се натъкнали на нещо като детска градина с ребра? Нямаше отговор, разбира се. Разбира се, ако ловехме например с поплавъчна въдица, тогава бихме могли да се опитаме да се отървем от ухапванията на малките неща, като поставим големи куки. Но с джиг тази опция не работи, тъй като всички джиги имат малки куки.

Около един през нощта ухапването осезаемо отслабна. Освен това градушката е заменена от киша. И единодушно решихме да прекратим риболовния излет. В полумрака, в снежна каша, те по някакъв начин събираха трофейните бърботи и се влачеха обратно. По пътя, мокър и студен, аз (вероятно като моите другари) изпитвах амбивалентни чувства. Удовлетворение с отлична захапка и недоволство от улова: всъщност само малки пържени.

След това запомнящо се риболовно пътуване дълго се подигравахме: казват те, не би ли трябвало да махаме след ренетата!? И всички, спомняйки си за октомврийския риболов, неволно потръпнаха и със сигурност щяха да кажат: „Брррр, блрррр!“Походът през октомври за ребрата се оказа толкова забавен.

Александър Носов